130 години от Сръбско-българската война

Веселина Димитрова

gfdfxДнес, 13 ноември 2015, честваме 130 години от Сръбско-българската война (1885г.). Тя избухва в защита на Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Българските войни извършват истински подвиг, който завинаги остава в историята.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив е провъзгласено Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След този акт България изпада в трудно международно положение. Османската империя започва да съсредоточава войски към българската граница. Сърбия е категорично против Съединението и се надява на компенсации. Крал Милан Обренович дава заповед за мобилизиране на сръбската армия. Същите действия предприема и Гърция. Румъния от своя страна се опитва да получи териториално разширение в Южна Добруджа.

На 24 октомври 1885 г. е свикана конференция на представителите на Великите сили в Цариград за уреждане на Източнорумелийския въпрос. Някои от тях заемат позиция на неутралитет, като дори призовават за мир. Австро-Унгария, която има таен договор със Сърбия, подкрепя сръбските искания. Германия и Русия предпочитат на този етап да не се намесват пряко. Когато в Лондон разбират, че Русия всъщност не подкрепя Съединението, Великобритания заема българската страна.

От края на месец септември сръбски военни формирования предприемат гранични провокации, но са отблъснати от българските погранични отряди. Последва съсредоточаване на сръбската армия на границата с България. На 14 ноември (2 ноември стар стил) Сърбия обявява война под претекст, че български части са нападнали селища на сръбска територия. Същия ден княз Александър І издава манифест към българския народ. В него се казва: “Всеки българин, способен да носи оръжие, да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападателите…”

Така избухва Сръбско-българската война. В последвалите бойни действия младата българска армия успява да спре нападателите и скоро преминава в контранастъпление. Настъпва обрат във войната. Сраженията се прехвърлят на сръбска територия. Българските войски достигат до укрепленията пред град Пирот. Армията на противника е изправена пред пълен погром. Той е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16/28 ноември 1885 г. под натиска на австро-унгарския пълномощен министър в Белград българският княз Александър І прекратява по-нататъшното настъпление. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9/21 декември 1885 г. Мирният договор е подписан в Букурещ.

Победата в Сръбско-българската война изиграва важна роля за укрепване на международното положение и авторитет на Княжество България и за признаване на Съединението.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s